Тийнейджърките се страхуват от своята женственост

Тя носи черна тениска, екстравагантни черни ръкавици до лактите, сив клин и черни кецове. Черен каскет крие слънчевите ѝ кичури, сините ѝ очи са гримирани с дебела черна очна линия. Цяло лято тя е с тази „униформа“ дори на плажа, дори в морето не влиза по бански, а с дрехите.

Неузнаваемата ми тийнейджърка. След като навърши 13 години, започна да се променя рязко и то – не към добро.

Когато я попитах на кого е сърдита, ми каза: „На никого конкретно“. Разказах ѝ за „Сърдитите млади хора“ (израз, с който наричат поколение британски писатели и драматурзи от средата на миналия век: Алън Силитоу, Джон Осбърн, Айрид Мърдок, Дорис Лесинг; понятие, свързано и с началото на пънк рока) и тя започна да пише, разпознавайки чувствата си в техните книги.

Но това е единственото хубаво, което се случи, откакто влезе в пубертета. Обаче всеки с дъщеря ще ви каже, че и той е минал по този път. Вие самите - не бяхте ли същите на 13?

Снимка: pixabay.cim

Момичето си отива, но преди да стане жена се превръща в странно създание. Защо се случва тази метаморфоза и как да се справим с нея, обяснява психологът Леля Чиж пред letidor.ru.

Външност

Милото невинно момиченце с дълга коса и ефирна рокля се превръща в неугледно, грубо същество с неопределен пол. Майките не разбират защо момичетата им загрозяват външността си. Подстригват късо косите си или ги крият под шапки, или пък ги боядисват в абсурдни цветове. Започват да се татуират, да си слагат пиърсинг и флешове в ушите. Роклите изчезват, заменени от безформени дънки бойфренд, вместо еспадрили и сандали обуват маратонки и кубинки.

Поведение

Все по-нервно и все по-рязко става момичето в пубертета, често го чуваме да крещи, да отвръща грубо, да не признава авторитети. Походката му се изменя, започва да си влачи краката като мъж. Постоянно дъвче дъвка, демонстративно прави балони, плюе, псува като хамалин, говори на жаргон и единствените що-годе нормални реплики са: „Всичко е нормално“ и „Споко“, изречени унило, или пък с повдигане на вежди с досада, когато родителите ѝ казват очевидни за нея неща.

Тя може да забрави за правилата на хигиената, да не се мие с дни и да спи с дрехите. Авторитетът на майката вече не значи нищо за нея, но се повишава уважението, което изпитва към баща си и други силни мъже. Въобще, момичето в този период цени силата и презира слабостта.

Не крие отвращението си от всичко „женско“ - чувствителност, сълзи, сантименталности, целувки, прегръдки. „Държиш се като баба“, „Ненавиждам бабешкото в теб!“ и тем подобни обиди, изречени към майката - без жалост, без уважение и толерантност. 

Тази неприятна трансформация ще премине, но какво я поражда?

1. Бунтът на подрастващите

Това е закономерен стадий от индивидуализацията на подрастващите, независимо от пола.

Детето, което досега е живяло по правилата на родителите си, започва да проявява своята воля. Преди то е имало силна психологическа връзка особено с майка си, но сега започва да отвоюва своята самостоятелност. Започва да определя свои ценности, потребности, цели и те могат да се различават коренно от родителските очаквания.

Демонстративно провокативното поведение на тийнейджърите поякога е на границите на позволеното. В тази възраст се правят най-много експерименти с правилата. Постоянните опити да направят нещо различно, забранено и любопитството да узнаят какво ще се случи след това, ако се окаже, че няма наказание – това е нова степен на свободата. Детето се бори за свои права, закъснявайки всяка вечер все повече, изисква свои свободи и собствена територия от възрастните.

Главното правило за родителите по време на бунта на подрастващите е да воюват с тях честно. Не да пречупват тяхната воля жестоко и безапелационно, без обяснение, просто защото „така трябва“. А да обяснят, че те са нарушили вашите граници и и до какви неблагоприятни последствия може да доведе тяхното поведение.

14-годишната дъщеря на моя приятелка поиска да си направи расти. Приятелката ми ѝ забрани да си „загрозява косата“. Момичето намерило пари, отишло при фризьора и останало при него два дни. След които детето явно се осъзнало. Върнало се с расти, направени на половината глава. Родителите - възмутени, гневни, притеснени, угрижени от изчезването и своеволието.

В подобна комплицирана ситуация властните, жестоки родители могат да пречупят волята на момичето, като го върнат насила вкъщи, като му отрежат растите и го накажат. Това обаче би създало големи проблеми за него в бъдеще, би било много трудно за порасналото момиче да прояви инициатива и да удовлетвори желанията си, защото тази инициатива е наказуема, а желанията ѝ са нередни.

Но моята приятелка и нейният мъж постъпиха много мъдро. Обясниха на дъщеря си как са се чувствали, когато е избягала от къщи, после договориха условията, при които дъщеря им може да си донаправи растите. Така коафьорът се появи у тях и всичко премина под техен контрол. Дъщеря им разбра, че може да проявява инициатива и има право да удовлетворява своите желания, но е длъжна да прецени дали по този начин не пристъпва някакви норми на поведение и дали не накърнява чувствата на най-близките си хора.

Главния конфликт в подрастващата възраст е между вече зрялата воля на тийнейджъра и неговата материална и психологическа зависимост от родителите, намесващи се в проявлението на тази воля. Благополучният изход от този конфликт между поколенията е чрез разговор и стигане на единодушно решение, подхождащо на психически устойчиви зрели личности.

2. Защита на женственността

Между 11-ата и 15-ата година повечето момичета се превръщат в жени, идва месечният им цикъл, проявяват се вторичните полови белези – гърдите растат, формата на тялото се закръгля и привлича мъжкото внимание. Но момичето още не е готово за секс и подсъзнателно се прави непривлекателно, за да се защити от сексуални посегателства. Всички тези безформени панталони, грубост и мъжка походка са телесна защита. Момичето иска да каже на потенциалния нападател: „Не ме докосвай, аз съм силна.“

Според юнгианския възглед, момичето формира свой вътрешен защитнит Анимус, който пази уязвимата жена в нея. Към 18-годишна възраст, когато то психически и физиологически е вече готово за секс, отново ще разцъфне като красива жена, защото задачата на следващия етап от развитието ѝ вече не е защита от мъжете, а привличането им за създаване на потомство.

Затова е нужно просто да стиснете зъби, да се въоръжите с търпение и да наблюдавате с интерес този сложен период от развитието на вашата дъщеря, по възможност да я пазите и да установите отношения на доверие. Трудно се постига, но ще успеете. Както вашата майка е успяла с вас.

Марина Атанасова